|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
кога кучета беснееха?
И ний се, мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака,
в гора зелена отидохме,
вярна си клетва дадохме, -
когото по път срещнеме,
главата да му отрежем,
кръвта му комка да пием!
Като си клетва дадохме,
като си из гора вървяхме,
Балкана нагоре поехме;
като нагоре погледнах,
какво си чудо да видя -
кака и свако идваха
със мъжко дете на ръце!
Ази си, мамо, помислих, -
ако свако си заколя,
кака вдовица ще остане...
Най-сетне ази намислих,
мъжко си дете да взема,
на мое име кръстено;
ази си детето поех,
и го нагоре подхвърлих,
и го за сабя забичих, -
кръвта му комка да пием,
тяло му нафор да ядем.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
дор девет постелки изкъса,
още девет да лежиш,
дето детето си заклал!
Силистра (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|