* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
станаха девет години,
се лежиш, мамо, се болен,
не те е мама питала,
от какво ти е болката?
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
кучета ми побесняха,
чорбаджии ми изгониха.
Че се ние, мамо, събрахме
се млади, мамо, момчета
чудим се, мамо, маем се
какъв занаят да хванем,
кой занаят по-лесен.
Верна си клетва дадохме
кого най-напред срещнем
с кръвта му да се канкаме,
с месо му мафер да вземем.
Като през гора вървяхме
срещнахме кака и свако
и тяхната мъжка рожбица,
хванаха и ги вързаха
по за едно дърво високо,
а Иванчо, майко, опекоха -
тяхната мъжка рожбица,
с кръвта му най-се конкахме,
с месо му мафер вземахме,
клетвата си изпълнихме.
Ходихме, хаидутувахме
цели ми девет години.
Никаква мяра нямахме.
Останахме голи и гладни.
На десетата година
решихме да се откажем.
Всеки си вкъщи отиде
и аз реших да се завърна.
Като през гора минавах,
дето бе кака вързана,
кака и свако двамата,
винени лози пръкнали,
пръкнали та се преплели,
преплели, грозд родили.
Посегнах грозд да откъсна
да си устата разквася.
Двете ми ръце отрязаха,
ръцете до раменете.
Тази ми е, мамо, болката,
болката и истината.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021