* * *

Хайдушки грях

Разболял ми млад Стоян
тежка болест безцерна,
че го е майка питала:
- Стояне синко, Стояне
от какво ти е болестта?
Стоян мама си думаше:
- Мамо бе, мила майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли
в ония гладни години,
когато беше сушата,
подир, сушата и кишата?
Ний бяхме, мамо, хайдути,
и аз им бях, мамо, войвода.
Ходихме хайдутлувахме,
след гора, мамо, видяхме
едно ми дърво високо,
под дърво търла голяма,
търлата пълна с агънца.
Че седях мамо, че мислих -
търлата ми, мамо, да отворя,
агънца из гора да идат,
или търлата да си да запаля,
агънца вътре да изгорят.
Аз си търлата запалих;
агънца, като горяха,
син-зелен пламък вдигаха.
Овчари за обяд идваха,
овците жално блееха,
кучета върло виеха,
чобани люто кълняха:
"Боже ле, Боже, господе,
ако е, Боже, от тебе, -
халал ги струвам всичките;
ако е, Боже, от душмани,
девет години да лежи!"
Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Стояне синко, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021