* * *

Хайдушки грях

Стояну мама думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години как стана,
кат лежиш, мама, кат болищ.
Не съм те, мама, запитала
каква ти й, мама, болката.
Стоян мале ле думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа!
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше зла зима,
зла зима, гладна година,
че ми овцете измряха
и кучетата избесняха.
Чудех се, мале, маех се
какъв занаят да заловя -
жътва не зная да жъна,
коситба не зная да кося;
как да си децата изхраня?!
Та че се мамо, събрахме,
хайдутлук, мамо, да правим.
И ний се, мамо, заклехме,
като из гора тръгнем,
най-напред кого срещнем -
главата да му отрежем,
кръвта му комка да изпием.
Като из гората тръгнахме,
отсреща иде сестра ми,
мъжка си рожба държеше,
държеше и се радваше.
Чудех се, мамо, маех се,
ако заколя сестрата -
зетя вдовец ще остане;
ако заколя пък зетя -
сестра вдовица ще остане.
Че им вземах аз рожбата,
че му главата отрязах,
кръвта му комка изпихме!
И си напред ний тръгнахме...
Една се сватба зададе,
ний си сватбата спряхме,
зетя и булка смъкнахме,
за две ги дървета вързахме -
със очи да се поглеждат,
със ръце да не се стигат.
И си напред потеглихме...
Девет години хайдутувахме,
като се назад върнахме,
покрай тях ний минахме.
Дор две ми лози израсли,
и двете са се оплели,
и двете са род родили.
Посегнах да си откъсна,
те се нагоре издигаха.
И аз се люто разсърдих,
че си ножчето извадих,
че си лози изрязах!
Черни ми кърви потекоха,
силна ме глава заболя,
и силна ме треска затресе.
Стоянова мама думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години си лежал,
и още девет ще лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021