* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
стана девет години
ка болен лежиш.
Девет ми рогозки изгнои,
до девет ми дюшеци.
Мама те не е питала
да не би нещо греховен.
Стоян майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме мале питаш
право ще да ти кажа,
дума няма да те излъжа.
Когато бяме хайдуци,
та се бяхме събрали
седемдесет млади юнаци,
на връй на Стара планина,
верно се там заклехме:
- Де кого срещнем,
главата а му вземем,
саблите да си накървавим.
От там като тръгнахме
през гора зелена,
вървяхме, що вървяхме
срещнахме зетя със сестрата.
Мъжко си дете носеха.
Чудихме се много маяхме
какво да направим,
какво да сторим?
Ако убием зетя -
сестрата вдовица ще стане.
Ако убием сестрата -
дете сираче ще стане.
Мислихме, мамо, намислихме;
взехме дете, та му глава отрязахме,
сабите си накървавихме.
От там като тръгнахме
вървяхме що вървяхме
срещнахме сватба голяма.
Па вземахме младоженците,
та ги за сва бука вързахме,
за два бука, за два близнака:
с очи да се гледат,
с уста да си приказват
и да не се досягат.
И от там като тръгнахме
ходихме, та скитахме
цели ми девет години.
Като се назад върнахме
минахме покрай два бука,
два бука, два близнака;
две ми тънки ели израсли,
горе ми, горе над букове
и врящта си там сплели.
Аз си взех, мамо, саблята
та си, мамо, отсякох
две ми тънки ели високи.
От ели ручаха гнойове и кървове.
От тогаз ме глава заболя,
силна ме треска затресе.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет ми години лежал
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021