* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откак лежиш
не съм те, синко, питала
от какво ти е, синко, болестта?
Стоян, мамо бе, думаше:
- Нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато бяхме мънинки
да стана гладна година
тате ни, майко, раздаде
кой овчар, кой кобиларин,
а мене, майко, ме даде
на хайдутите войвода.
Ние се, майко, събрахме
до седемдесет юнака,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Вяра и клетва сторихме,
когото срещнем най-напред
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще са причестим,
с трупа му курбан ще сторим.
От там си, майко, тръгнахме.
Минахме поле широко,
на стахме гора зелена.
Среща ни сватба идеше.
Булката, мамо, даряваше
и с вино черпеше.
Всички сватбари дариха,
за мене дарба не стигна
и аз се, майко, разсърдих,
всички сватбари изклахме.
Само булката оставихме
булката и младоженека
и тях ги, мамо, вързахме
да викат да се не чуват,
да гледат, да се не видят.
От там си, майко, тръгнахме.
Ходихме, хайдутувахме
и се назад върнахме,
през това място минахме.
Там дето беше булката,
булката и младоженека.
Дор два са лози израсли
и бяло си грозде родили.
И аз си, мамо, откъснах
и си похапнах.
А люта ме глава заболя.
От там ми е, майко, болестта.
Мама Стояне думаше:
- Девет години откак лежиш,
и още девет да лежиш,
а тя е била сестра ти,
сестра ти най-мъничка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021