|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станаха девет години
как лежиш и не оздрайваш,
каква си гряха направил?
Стоян мама си думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
помниш ли, кога ходех кираджий,
кираджий със керваните,
ний край Слънчево минахме,
край слънчовите гробища.
Годена мома ровеха,
годена, неоженена,
със наниза на шията
и с гривните на ръцете й.
Като се назад връщахме,
аз си момата изрових,
че я правинка изправих,
правинка срещу слънцето.
Слънцето грейна твърде,
момата от слънце по-грее!
От тогаз се, мамо, болен разболях!...
Шуменци, Тутраканско (Иванова 2001, № 147); Западно от с. Слънчево,
Варненско (до 1934 Гюн-Ялъсъ или Гюн-Аласъ) има група Побити камъни.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|