* * *

Хайдушки грях

Майка Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
девет години как лежиш,
лежиш с тия болки,
не те е майка питала,
от какво лежиш, та болиш,
да не си нещо греховет
или си нещо съгрешил?
Димитър дума майка си:
- Стани ми, майко, духовник,
питай ме, изповядай ме,
всичко на теб ще кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата
и след сушата кишата,
след това гладното.
Ти беше, майко, вдовица
с осем дребни дечица,
ний бяхме, майко,
по-хитри с брата, майко, Стояна,
ти на нас каза, майко ле:
- Димитре, и ти, Стояне,
станете, та се махнете,
просете, та се хранете,
крадете, та се обличайте.
Станахме двама със брата,
изотвън село минахме,
в друго село влязохме,
брата се харгатин представи,
ази си пътя продължих,
при хайдутите отидох,
на хайдутите главния,
главния, най-големия.
Ходихме, майко, скитахме,
стигнахме до една кошара,
от овчар агне искахме,
той не ни хагне подаде,
нали ази наредих
всички кошари да изгорим,
като кошари горяха,
агънца горят и блеят,
овцете кат се върнаха,
блеят горките и реват,
от мляко река потече.
Оттам се, майко, отправихме
като през гора вървяхме,
срещнахме, майко, стигнахме
една ми сватба болярска,
всички хайдути дариха,
за мене дарове нямаше.
Тогаз ази наредих зетя
и булката вземахме,
в два ми бука свързахме
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не докосват.
Оттам, майко, тръгнахме
през гора като вървяхме,
вяра и клетва сторихме,
първо де кого срещнем
я стигнем да му главата отрежем,
с кръвта му да се конкаме,
тялото му нафор да вземем.
Като през гора вървяхме,
среща ни, майко, сестрата,
сестрата, майко, Еленка
със зетя, майко, Николчо,
с тяхна малка рожбица,
с ръка и глава замахвам,
дано си в гора навлязат,
ний да си пътя продължим.
Нали се, майко, срещнахме,
помислих, майко, почудих,
зетя Никола да убием,
сестрата вдовица остава,
сестрата да си заколим,
дете сираче остава.
Ази си дете поисках,
поисках да го помилвам,
че на мене беше кръстено,
аз не си дете помилвах,
а най му глава отрязах,
сестрта майка накарах
да пее, да го оплаква,
а зетя в гората дърва да събира,
детето да си припечем,
тяло му нафор да вземем,
а с кръвта му копка вземахме.
Тогава, майко, решихме
назад да се върнем.
Три години изминаха,
откакто зетя и булката вързахме,
когато на место стигнахме
до тези два бука,
дето бяха вързани зетя и булката
две лози, майко, израсли,
една се друга оплели
и грозде, майко, завързали.
Посегнах грозде да откъсна,
лоза се горе издигна,
тогаз си лоза отсякох,
зрънце грозде си хапнах
и тогаз люто ме глава заболя.
- Димитре, сине, Димитре,
девет години как боля,
още девет да лежиш,
да лежиш, майка,
да болееш твоите грехове големи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021