* * *

Хайдушки грях

Тръгнали ми са, тръгнали,
Иван и Рада да идат
у майкини си на гости,
на гости и на повратки.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
пред поле дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Иван на Рада думаше:
- Да седнем да си починем,
да си детето накърмиш,
и малко хлебец да хапнем,
студена вода да пием.
Седнали да си починат.
От доли иде дружина,
най-напред върви Иванчо,
Иванчо най-баш войвода,
Иванчо - Радин мил братец.
Вяра са, клетва сторили -
де кого срещнат и стигнат,
с кръвта му ще се причестят,
с месото ще се нахранят.
Иванчо позна сестра си,
с ръка й махва - махни се,
с очи й смигва - отбий се!
Рада му нищо не разбра,
и дружината пристигна.
Иванчо дума кака си:
- Ако си тебе заколим -
свако вдовец ще остане;
ако си свака заколим -
ти ще вдовица останеш;
я дай си, Радо, детето,
детето е на мен кръщано!
Рада си дава детето,
Иванчо дете поима,
еднъж го, дваж го той цълна,
и го нагоре подхвърли,
и го със сабя посрещна,
и на кака си продума:
- По-бърже, како, вървете,
дор не съм вазе заколил!
И на другари продума:
- Кладете силни огньове,
да си Иванча препечем
и да се, холан, нахраним!
Наклали силни огньове,
Иванча на шиш набичват,
че го на огън печаха.
От Бога се е смилило,
че си детето продума:
- Бърже ме, вуйчо, пребръщай,
че ми се гърба напече!
Кат' чу Иванчо тез думи,
много му, холан, домиля,
извади сабя френгия,
че се в сърцето удари,
на Бога душа предаде...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021