Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
откакто лежиш, не можеш,
майка ти не те й питала
от какво ти е болката?
Стоян майки си думаше:
- Милинка моя мамо льо,
знаеш ли, мамо льо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
години гладни станаха,
и ти ни, мамо, изпрати
кой къде види - да върви?
Ази си, мамо, отидох,
на Ирин-Пирин планина,
тамо се, мамо, провикнах:
- Който хайдутин ще стане,
и той при мене да дойде!
А че се, мамо, събрахме
дур седемдесет юнака,
вярно се, мамо, заклехме -
де кого срещнем, ще колим,
ще колим, мамо, ще бесим!
Като из гора вървяхме,
из гора, мамо, срещнахме
кака ми, още свако ми,
с тяхното дете Иванчо.
Ний ги, мамо, уловихме,
и ний си, мамо, казахме:
- Ако си кака заколим -
свако ми вдовец ще стане;
ако си свако заколим -
кака вдовица ще стане!
А че си, мамо, заклахме
тяхното дете Иванчо.
Силен огън накладохме,
Иванча в огън турихме;
докат се Иванчо опече,
ний ги, мамо, накарахме,
свако ми с кавал да свири,
кака ми песен да пее.
Кат' се Иванчо опече,
всички си, мамо, вземахме,
и на тях, мамо, дадохме.
И оттам, мамо, тръгнахме;
като из гора вървяхме,
из гора сватба срещнахме -
най-напред върви кръстника,
подир кръстника - булката,
подир булката - сватов'те.
Булката дари дареше,
кръстнико вино залива;
до всички дари достигна,
до мене дари не стигна.
Нал' ми се, мамо, присмяха
моите верни другари
и аз се люто разсърдих,
извадих сабя френгия;
като я, мамо, замахнах,
всички до един изклах.
Булката и зетьо оставих,
във два ги бука вързахме,
във два бука-близнака -
със очи да н' се поглеждат,
със ръце да н' се достигат.
И оттам, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме
и край туй място минахме.
Дето ги, мамо, вързахме,
до две ми лози никнали,
никнали, грозде родили.
И азе, мамо, посегнах,
гроздето да си откъсна;
като го, мамо, откъснах,
у грозде кърви тръгнаха.
Тогаз се много уплаших
и легнах, мамо, не мога,
не мога, мамо, да стана...

 


Шумен, кв. Дивдядово (СбНУ 42/1936, № 87 - "Грешен хайдутин - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021