* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Рада и Райно
таз Голямата неделя,
тоз Великия четвъртък;
Рада у майкини си на гости,
у бащини си обрътки.
Вървели, що са вървели,
навлезли в гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат
и малко хлебец да ядат,
и студена вода да пият.
Че се задали, задали
дур седемдесет юнака,
дур осемдесе байрака;
най-напред върви Николчо,
Николчо, Радинув братец.
Той като си Радка съгледа,
оброни сълзи, заплака,
и пак й вярно продума:
- Радо льо, мила сестро льо,
нине ли, Радо, намери,
у майкини си да идеш,
у майкини си на гости,
у бащини си обрътки?
Кавил сме кърар сторили -
когото, Радо, срещнеме,
сестра ли, Радо, братец ли,
ще си сабите накъним,
ще ги накъним, накървим,
от кръвта ще се комкаме!
Я дай ми, Радо, я дай ми,
твоята мъжка рожбица,
мъжка си рожба Николчо,
дето е, Радо, кръщано
на вуйчовото си именце,
дай ми я да я помилвам!
Че му я Рада подаде;
отсам я, отвъд, целуна,
че я нагоре подхвърли,
със сабята я посрещна!
Силни огньове кладяха,
детето на шиш печаха.
Дете от огън продума:
- Боли ми, мамо, пари ми!
Майка срещя му стоеше,
срещя стоеше, песен пее;
баща му вино залива...
Дребно сълзе ронеха,
и пак ги скритом очистят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021