* * *

Хайдушки грях

Славей пее горе ябука,
кой го чуе, болен леже;
кой по два дни, кой по три дни,
сирак Стоян три години.
Изкинал е три постели,
три дюшека беледии,
три юргана селямии,
три перници басмалии,
три чаршафа от Венедик.
Косата му се змии влеле,
майка му го прашувала:
- Ей Стояне, мили сину!
Докажи си греховето.
- Мори майко, стара майко!
Кога бехме аджамии,
излегоме харамии;
кога беше ден Великден,
коги беа сите църква,
сите сме се облог облагали
сос моите дружина:
кой кье ми се юнак найде,
да запале лепа църква?
Никой се юнак не наеме.
я се младо юнак найдо,
та аз църква си запалих
и сет народ си изгоро.
Кога викаха старите
и жал беше и не беше;
кога викаха децата
у небеси се чуеше!
И запалих девет търла,
девет търла сос агънца!
Кога викаха старите
и жал беше и не беше;
кога викаха младите,
у небеси се чуеше!
Това ми са греховето!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021