* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станали са девет години -
все лежиш, синко, все болиш;
нито оздравяваш, нито умираш.
Не те е майка питала,
да не си нещо грях сторил,
грях сторил и грях направил?
Стоян на майка си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа,
без да те дума излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата;
подир сушата и кишата -
ония гладни години.
Овцете ни измряха
и кучетата побесняха.
Ние се, майко, събрахме
от девет кошари овчарите,
от десета махала - говедарите.
Всички се чудом чудихме,
каква кярба да хванем;
каква кярба печалба.
Най-после, майко, решихме,
хайдутлук кярба печалба.
Вярна се клетва заклехме
па първи Велики четвъртък,
срещу Разпетия петък.
Мене за войвода избраха,
всичките, майко, решихме,
когото срещнем най-напред,
от пътя не се ли отбие,
главата ще му отрежем,
ножове да накървавим.
Когато на път тръгнахме,
насреща ни иде сестра ми,
сестра ми, още зет ми,
с мъжка рожба на ръце.
Аз им с глава кимнах,
от пътя да се отбият,
ала те не ме разбраха.
Когато ги, майко, срещнахме,
Срещнахме и спряхме,
всички се чудом чудихме:
какво да правим, да сторим.
Да заколим зетя -
сестра ми вдовица остава;
да заколим сестра ми -
дете сираче остава.
Най-после всички решихме:
да заколим детето,
друго дете ще да имат.
Аз го от ръцете им поех
и го, майко, излъгах:
"Ела, вуйчо, пара ще даде."
Не му аз паричка дадох,
най му главата отрязах.
Накладохме буйни огньове,
къс по къс го нарязахме
и го на шиш нанизахме,
та го на огън печахме
и накарахме баща му
да гледа, с кавал да свири;
накарахме майка му
да гледа, песен да пее.
И оттам като тръгнахме,
сред гората сватба срещнахме -
булката дарове дарява,
годеникът вино налива.
За мен дарове не стигнаха.
Когато на път тръгнахме,
че като ми, майко, казаха
моите верни другари:
"Стояне, ти наш войводо,
дай да ти видим даровете.
Сладко ли беше виното?"
Мене ме ядно доядя
и се назад повърнах,
че си сватбата настигнах.
Цялата сватба аз изклах;
булката и годеника
за два ги бука аз вързах,
два бука дор два близнака:
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Девет години ходихме,
хайдутлук правихме;
на десетата година,
назад се върнахме
и аз отидох да видя
дето съм вързал булката,
булката и годеника -
на мястото им какво има.
Дор две са лози израсли,
върховете си заплели,
бяло са грозде родили.
Посегнах грозде да откъсна,
лози се нагоре издигнаха.
Мене ме, майко, доядя;
лози те отдолу отрязах,
кървави сълзи тръгнаха,
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
Оттогаз, майко, досега,
все болен лежа, не ставам,
нито пък, майко, умирам.
Майка на Стоян дума:
- Стояне синко, Стояне,
да даде господ, Стояне:
девет години ти лежа,
още девет да лежиш;
турски в гърнето да седнеш,
на игла през ухо да се препъхнеш,
тогава душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021