* * *

Хайдушки грях

Стоян си болен лежеше,
девет години е лежал,
девет постелки изгнил,
и девет китни губера,
и девет пъстри възглавки.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, йолум, Стояне,
само ще те попитам
какво си, синко, ти сторил
сторил и направил,
не умираш, синко,
не оздравявяш?
Стоян мама си думаше:
- Мамо, мари, мила мамо,
като ме питаш, да кажа -
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
настана, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година.
Имахме овце петстотин,
от петстотин пет останаха;
имахме кози шестстотин,
от шестстотин шест останаха.
Затова се, мамо, събрахме,
от девет къщи овчарите,
един се друг питахме
кой занаят е най-лесен,
най-лесен, най-печеливш,
хайдути, мамо, да станем,
когато по гората тръгнем,
когото срещнем най-напред
с главата ще се наядем,
с кръвта ще се хвалим.
Когато гората хванахме,
насреща ни идва сестра ми,
сестра ми, бяла Марийка,
с мъжка рожба на ръце.
Като ги, мамо, аз видях
люта ме треска затресе,
ала сме клетва ний дали.
Зетя над пътя вързахме,
сестра ми под пътя вързахме,
детето на шиш сложихме,
буйни огньове накладохме,
детето си препекохме,
и се с шиша наядохме.
Ходихме, мамо, ходихме,
пак се назад върнахме,
край тях минахме.
От зета черно грозде израсло,
от сестрата бяло грозде израсло,
и си върховете срещнали.
Аз си от грозде откъснах
и си от грозде хапнах.
Като си от грозде хапнах,
люта ме глава заболя,
по-люта треска затресе.
Мама на Стояна пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет си години лежал,
и още девет да лежиш,
на пара турска да станеш,
през иглено ухо да се препъхнеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021