* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Девет години лежал,
девет постелки изгорил,
девет възглавници и девет губера,
ни умира Стоян, ни оздрайва.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, олум Стояне,
майка ти да те изповяда.
Какви грехове направи,
та девет години да лежиш?
Стоян майка си думаше:
- Като ме мале питаш,
право ще тебе да кажа.
Когато бяхме овчари,
знаеш ли, мамо, помнишли,
зла зима, гладна година.
Имахме кози шестотин,
шестотин - шест останаха,
имахме овце петстотин,
петстотин, пет останаха.
Че ний се, мамо, събрахме,
от девет къшли овчарите,
един се други питахме
кой занаят е най-лесен,
най-лесен, най-печелен.
Избрахме хайдутлук занаят
най-лесен, най-печелен.
Решихме и тръгнахме
мене за войвода избраха.
Вярна се клетва заклехме,
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
с кръвта му ще са конками.
Като през гората вървяхме,
насреща идат млади младенци,
с дете в ръце те били,
мойта сестра Еленк и зет ни Стоян.
Чудихме се мамо, маяхме,
маяхме, какво да правим,
като сме клетва ний дали.
И вързайме Стоян над пътя,
Еленка мамо, под пътя.
Мъжка им рожба вземахме,
главата му отрязахме,
с кръвта му се конкахме,
тялото му на шиш препекохме,
с месото му се наядохме,
и през гората тръгнахме.
Ходихме мамо, ходихме,
девет години ходихме.
Като се назад върнахме,
пак от там, мамо, минахме.
От сестрата бяла асма никнала,
а от зетя черно грозде
и си върховете срещнали.
И аз си, мамо, от гроздето хапнах
и люта ме треска отресе,
отресе не ме претресе.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, олум Стояне
и аз ще те прокълна.
Девет години лежал си,
и още девет да лежиш.
На пара турска да седнеш
през иглишко ухо да се препъхнеш,
тогаз на Бога душа да дадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021