* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
да я лежал Стоян, да я болял,
тъкмо ми девет години,
девет постилки изгноил,
и девет пъстри възглавки.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да не си нещо съгрешил.
Стоян мама думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година,
че ни кучета бяс хвана
и ни овцете измряха.
И ние се, мамо, събрахме,
до девет млади овчаря.
Един се на други питахме,
коя е кяра най-лесна,
най-лесна и най-печална.
Тогаз си, мамо, решихме,
хайдутлук кяра най-лесна,
най-лесна и най-печална.
Че си, мамо, излязохме,
на хайдушка поляна.
Седнахме да си починем,
студена вода да пием.
И се мамо, зеклехме,
когото срещнем най-напред,
главата му да отрежем,
сабите да си измием
и с кръвта му да се причестим.
Както си, мамо, седяхме,
тогава ми, мамо, дойдоха,
моята сестра Тодорка
с младия си стопанин.
Един се други гледахме,
никой, мале, не се нае
главата да им отреже.
Аз на Тодорка продумах:
- Тодорке, сестро хубава,
я си главата наведи,
да си сабята опитам,
дали ми е добра сабята,
ще ли ми върши работа.
Дор се Тодорка усети,
аз й главата отрязах
и на нейния стопанин.
Ходихме, хайдутувахме,
тъкмо ми девет години,
и пак се, мамо, събрахме,
на хайдушката поляна
парите да си разделим.
До кладенчето никнали,
до две ми, мамо, лозници,
расли лозници, порасли,
и бяло грозде родили,
родили и узреяли.
Всичките мамо, посегнаха
и си грозде откъснаха,
аз като, мамо, посегнах,
лозниците се вдигнаха,
не можах грозде да стигна.
Тогаз си, мамо, посегнах
и си лозници отсякох.
Като лозници отсякох,
червена кръв потече.
Тогаз се болен разболях.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Докат си майка продума,
Стоян се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021