* * *

Хайдушки грях

Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години;
девет постелки изгниха,
и девет ми пъстри възглавници.
Стояновата майчина,
та на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какво си зле направил,
да ни умираш, ни оздравяваш?
Стоян мама си думаше:
- Мари, мамо, мила майчица,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима и гладна година;
че ни стадото измрело
и ние се, мамо, събрахме
на девет къщи кехаи
и се чудом чудихме,
какъв занаят да хванем
о ние, мамо, намислихме
хайдутлук, мамо, да вършим,
че той е лесен занаят.
Като, мамо, тръгвахме
и ние се, мамо, заклехме,
кеогото най-напред срещнеме
с кръвта му да се калнуваме.
Като през гора вървяхме
оттатък свири кавал,
подир кавала и песен,
когато ги, мамо, срещнахме -
пък те да били,
бате и кака двамата
и тяхното дете Иванчо...
Аз им детето поисках
и то малко, заплака
не ще у мен да дойде
пък кака му думаше.:
- Иди, сине, у вуйчо си,
вуйчо ти кръст пара ще даде!
Пък аз пара не му дадох,
а му главата отрязах
с кръвта му да се комкуваме.
Пък кака и бате двамата
до две ги дървете вързахме
да се гледат, да не се наситят.
И тогаз, мамо, тръгнахме,
хайдутлук, мамо, да вършим,
три години ходихме,
на четвъртата, като се назад връщахме
и аз реших да мина,
дето какини вързахме.
На мястото им две лозници
никнали и бяло грозде родили,
като си от гроздето откъснах
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
От тогаз съм легнал да лежа...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
еще девет да лежиш
през ухо на игла да преминеш
на сламка да се подпираш
тогаз душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021