|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Анатема те, мале ле,
дено ме роди каматан,
та че ме, мамо, проводи
зад барчинкана за вода,
та ме татари хванаха
и мен татарче писаха -
на дене коне да паса,
на ноще гробе да копам!...
Та копах, майчо, та копах,
до девет гроба изкопах;
га десетиян да копам -
изкопах млада невеста.
На ръка пьорстен носеше,
пьорстенен писмо пишеше -
цяла неделя вогяна,
у дома неотведена, (2)
насреде пъкь останала.
Сниших се да я полюбя,
че се във земя потопи.
- Сино люо, а мой сино льо,
това й сестра ти Тодорка,
цяла неделя вогяна,
у дома неотведена, (2)
насреде пъкь останала!...
Широка лъка, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 30
- "В гроба млада невеста").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|