* * *

Хайдушки грях

А, търнал бях, майчо, да ида
нах манастиран на гости,
та вървих, майчо, що вървих,
кървава роса зароси,
дърве, камьене залите...
Майка Костадин питаше:
- Синьо ле, сину Костадине,
казувай, сину, казувай,
какво си другош правило
на лефтерскине године?
- Майчинко, мила майчинко,
нищичко не съм правило...
Другош, яга бях лефтеро,
търнал бях, майчо, да ида
нах манастиран на гости.
Върхлетях сватба болгарска
със тристотини сватове,
със девет зълви лефтери,
с дванайстина деверье.
Пуснаха чаша да служи;
до всеки чаша достигна,
до мене чаша не стигна.
Пуснаха дари да дарьо,
до всеки дари достигна,
до мене дари не стигна.
Помъкнах сабя огнена,
от лева страна долязох,
от десна страна излязох,
та си ми, майчо, погубих
до три стотини сватове
със девет зълви лефтери,
с дванайстина деверье...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021