|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се млад Гелин
девет години как лежи,
нето умира, ни става.
Майка му над него седи
болна му глава тя държи
и на Гелина думаше:
- Синко Гелине, Гелине,
девет години как лежиш,
нето умираш, ни ставаш
да не си нещо виновен,
виновен, синко, греховен?
Гелин на мама думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато чума мореше,
отбор се сбрахме дружина
гробищата си делихме,
кому гроб, мамо, кому два,
мен се три гроба паднаха.
Първи гроб, мамо, разкопах,
във него млада девойка,
арнисана, невенчана,
втори гроб, мамо, разкопах,
във него, мамо, млад юнак,
с чифте кавали на пояс,
трети гроб, мамо, разкопах,
във него млада невяста
със мъжко дете на ръце.
Мама на Гелин продума:
- Синко Гелине, Гелине,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Млада девойка, Гелине,
твоята малка сестрица,
млад юнак, синко, Гелине,
твоят по-мъничък братец,
млада невяста, Гелине,
твоята млада снахица.
Шипково, Троянско (НПЛов. 1970, с. 250 - "Грешен хайдутин
- 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|