* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило, мамино,
станало й девет години,
откак си болен легнал,
нито умираш, оздравяш.
Я кажи, синко, Стояне,
каква ти е болестта,
от какво лежиш?
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата, кишата,
гладните години,
че ти се, мамо, уплаши,
не ще можеш да ни поддържаш,
че ни раздаде, майно ле,
кого овчаря, козаря,
пък мене, мамо, проводи,
хайдутин с хайдутите,
с чичовата дружина.
Ходихме и обирахме,
като си, мамо, тръгнахме,
ох, че си, мамо, срещнахме,
на върха на Стара планина,
ох, че си, мамо, срещнахме,
голяма сватба разбуйна,
ох, че си, мамо, хванахме,
булката и младоженека,
ах, че си, мамо, вързахме,
до две ми тънки букачки,
те да се чуват, мамо,
пък да се не видят.
Цяла неделя ходихме,
пак там се, мамо, върнахме,
че си при тях отидохме,
пък тя да била, мамо ле,
моята сестра Тодорка,
и зетя, мамо, Тодорчо.
Тогаз ми мама продума:
- Девет години си лежал
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021