* * *

Хайдушки грях

Имала мама, имала
един син Стоян,
а че се Стоян разболя,
разболя Стоян, разхленца.
Че легна Стоян, че боля
цели ми девет година.
Все лежи Стоян, не оздравява.
Мама Стоеян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
откак лежиш, синко,
не оздравяваш.
Не съм те, майка, питала,
да не сте нещо сгрешили?
Стоян, мамо бе, думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
нали знаеш, мамо, нали знаеш
кога беше сушата,
подир кишата гладното.
И ни се, мамо, събрахма
до седемдесет юнака.
Все млади, мамо, хайдути.
Вяра и клетва дадохме
де кого срещнем, ще колим.
Ходихме мамо, хайдутувахме
цели ми девет години.
Кога в Балкана вървяхме
най-напред, мамо, срещнахме
бате и кака двамата,
голяма сватба вдигнали.
Булката с босилек китеше,
младоженеца с ракия черпеше.
Като до мене стигнаха,
че им се ракия свърши,
ракията мома, и босилека.
И аз си много разсърдих,
на кака глава отрязах,
а батя, мамо, вземахме,
в два го бука вързахме,
в два бука близнака
и да виси там оставихме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години
и като се назад върнахме,
на кака дете глава отрязахме.
Вода студена протекла,
а батя и дето вързахме -
лоза голяма израсла,
черно грозде родила.
И из за грозде посегнах,
но то се на горе издигна,
и аз се люто разкърдих,
че я с сабя отсякох.
Не протече, мамо, бистра вода,
а протече черна кръв.
И аз се от вода напи
и като се мамо, аз напих
люта ме треска треса,
втресе и не ме потресе.
Мама дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откак легна
и още девет да лежиш
как ти сърце даде
как си заколил сестра си,
как си още заколил батко си.
Стоян, мамо бе, думаше:
- Прости ми, мамо, греховете.
Докато си дума издума
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021