* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
стана ми девет години
как лежиш, сине, как болиш,
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Знайш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
и ти ни, мале, проводи
кой овчар, кой говедар,
а пък аз, мале, отидох
на хайдутите войвода.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми дор три години.
Верна си клетва дадуми
когото срещним най-напред,
с кръвта му да се комкаме.
Вървяхме що си вървяхме,
сред гора сватба срещнахме.
На всеки дарба дадува,
до мене дарба ни стигна,
на всеки вино дадува,
до мене вино ни стигна.
Ний си сватбата пуснахме.
Тогаз се присмя дружина
Стояне, наший войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарито.
Ази се много ядосах,
че си сватбате настигнах.
Всичките, мале, аз заклах.
Най-подир, мале, останаха
булката с младоженека,
на две ги дървете завързах
да гледат, да се не виждът,
да думат, да се ни чуват.
Мина са малко ни много,
пак оттам, мале, минауми,
да видим що у станало
с булката, с младоженека.
Дур две са лози изникнъли
и две са клони оплели
черно са грозде родили.
Посегнах грозде да откъсна
лоза се вдигна високо.
Ази се много ядосах
и си лозата отсякох.
От лоза кърви текнаха
и тогаз, мамо, мале ле,
люта ме треска затресе,
люта ме глава заболя.
Мама на Стоян пак дума
девет години ти лежиш,
и още девет да лежиш,
със сламка да се подпираш,
със стълба у гърне да влизаш,
и то да ти е за много.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021