* * *

Хайдушки грях

- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата
и след нея кишата.
Ний бяхме, мамо, седмина
и ти ни, мамо, разпрати,
кой овчар мамо, кой козар,
пък мене, мамо, изпрати,
с хайдути хайдутин да ходя.
Когато тръгнахме се заклехме,
де кого срещнем и стигнем
главата ще му отрежем
да си саби наблажим,
да си патрони накърним.
Вървяхме малко, не много,
среща ни иде юначе,
юначе с младо булче.
Булчето, мамо, носеше,
мъжко си дете на ръце.
Ний се, мамо, сдумахме,
да си заколим юначе.
Булчето пътя не знае,
да си заколим булчето,
дете сираче остава.
Ний се, мамо, сдумахме,
него да накараме,
дърва да събира и свири,
а нея огньове да кладе,
а ний да си дете опечем.
Кат се дете печеше
майка му думаше:
- Печи се, печи, Дамянчо,
вуйчо ти ще те изяде.
Тогаз се, мамо, досетих,
че тя е сестра Тодорка
и зетят, мамо, Никола.
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
девет постелки си прогнил
и девет пъстро възглаве
и още девет да лежиш
и пак душа ти да стои.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021