* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Герган.
Тъй лежал Герган, тъй болял
цели ми девет години -
девет постелки изгнои
и левет пишни губера.
Гергановата майчица,
тя си на Герган думаше:
- Гергане, синко Гергане,
ще стане девет години,
как лежиш, олум, как болиш,
не те е мама питала
от какво ти е болестта.
Герган мама си думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
духовник и изповедник,
дано си грехове изплатя.
Като ме питаш, да кажа...
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, още кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха,
кучетата избесняха.
Та че се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
а че си, мамо, тръгнахме,
тръгнахме да хайдутуваме.
Малко ли, много, ходихме, (2)
цели ми девет години,
че се назад га върнахме,
че брез дъбара минахме,
през дъбарските поляни,
че там си, мамо, имаше
дор три ми нови гробове.
Седнахме да си починем;
всичките мирно седяха,
само аз мирно не седях.
Първи гроб, мамо, разрових,
в него лежи млад момък -
на чело му черен калпак,
на калпак, мамо, китчица.
Втори гроб, мамо, разрових,
в него млада невеста
с бяло було прибулена -
лице й жълто, бледаво.
Трети гроб, мамо, разрових,
във него сама калинка,
беличка и червеничка,
а че я, мамо, целуна
по бели бузи, червени...
И него аз не кандисах -
извадих, мамо, ножчето,
че им главите отрязах...
Лоша ме глава заболя,
лоша ме треска претресе...
Гергановата майчица
до земя сълзи порони
и на Гергана думаше:
- Гергане, олум, Гегане,
ще стане девет години,
как лежиш, олум, как болиш,
и още девет да лежиш -
като сламчица да станеш,
на Бога душа да дадеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021