* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, младо чедо бе.
Лежи ми Стоян, более
цели ми девет години.
Ай че го мама попита:
- Синко бе, синко Стояне,
девет ми годин как лежиш,
не е та мама питала
да не си нещо греховен?
Стоян на майка продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата
в ония гладни години?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнаци
и си се верно заклехме
де кого, мамо, стигнеме -
главата да му вземеме,
ножове да си накървавим.
Тръгнахме, мамо, да ходим,
минахме поле широко,
настана гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
зет Тодор, сестра Стоянка
със техно мъжко детенце.
Детенце, мамо, хванахме,
главата му отрезахме
ножове да накървавим.
От тама, мамо, тръгнахме,
ходихме, мамо, скитахме,
сватба си, мамо, стигнахме.
Сватбата, майко, запрехме,
булката, мамо, хванахме,
булката и младоженяка,
за два ги бора вързахме,
за два ми бора близнака -
със очи да се не гледат,
със ръце да се не стигат.
Кога се назад върнахме
до два ми бора близнаци -
две лози, мамо, израсли
и клонье са си оплели,
бело ми грозгье родили.
Язе бех, мамо, огладнел,
огладнел, мамо, ожаднел;
и си се, мамо, протегнах, -
грозгице да си откъсна.
Лоза се дигна нагоре.
Тогаз се, мамо, разсърдих,
извадих, мамо, ножа си
и си лозата отрезах.
Кат си лозата отрезах -
алени кърви рукнаха,
мене ме глава заболе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет ми годин как лежиш
и още девет да лежиш
за тия тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021