* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
че лежи Стоян, че болей
цели ми девет години.
Майка Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
ся стана девет години,
като се, синко, разболя,
казувай, синко, грехове,
да вика майка попове,
попове и граматици -
попове книжки ще четат,
а граматици да пеят,
дано те Господ опрости!
Стоян си майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
мойте грехове многочо,
на мене Господ не праща.
Кога се, мале, събрахме
на Рила, на Стара планина,
на хайдушкото кладенче,
вяра и клетва дадохме -
когато, мале, тръгнеме
по тоя пусти занаят,
занаят, мале, хайдутлук,
като си, мале, тръгнахме
през тая гора зелена,
когото, мале, срещнеме,
жив няма да го оставим,
главата ще му отвземем,
сабите да си накървим.
Като си, мале, вървяхме,
през тая гора зелена,
на пътя срещка срещнахме
една ми млада невеста
със малко дете ъв ръки,
у майчини си отиват,
на гости и на отврънки.
Ази си, мале, помислих -
булката да кайдисаме,
юнак не ще я прежали;
юнака да кайдисаме,
булката сама остава;
детето да кайдисаме,
друго ще да си намерят.
Детенцето кайдисахме,
а тейно му накарахме
сухи дърва да събира,
буен огън да накладе,
на шиша го набушкахме,
а майка му накарахме
шиш да върти, песня да пей.
И туй не стига, мале ле.
Като си, мале, вървяхме
през тая гора зелена,
на път си, мале, срещнахме,
голяма сватба идеше,
млада си булка водеха,
най-напреж кума вървеше,
жълта бъклица въртеше.
Синките вино послужи,
на мене вино не стигна;
синките дар подарила,
на мене дар не достигна.
Мене ме, мале, дожаля,
дожаля, мале, докривя,
извадих сабя френгия -
като се, мале, развъртях,
наляво, още надясно,
като ги, мале, натрупах,
като на нива кръстците,
като на харман снопите.
Само ми, мале, остана
булката, мале, и зетя.
И туй ни, мале, не стигна.
Булката, мале, и зетя,
я си ги, мале, завързах
до една елха висока -
със очи да се погляват,
със ръки да се не стигат.
И пак си, мале, тръгнахме,
ходихме, къде ходихме,
па се назаде върнахме.
Булката, мале, и зетя
зелена лоза станали,
черно си грозде вързали.
И туй ми, мале, не стигна.
Откънах, мале, та хапнах -
люта ме треска затресе,
затресе, не ме претресе,
девет години как лежа.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
ся стана девет години,
както си, синко, ти легнал,
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021