* * *

Хайдушки грях

Шчо си бея до три мили бракя,
шчо си станаха сутро рано,
сутро рано, на ден, на Великден;
шчо се бело промения, накития,
та си вянаа до три коньи добри
и си пойдоха во лепана църква,
во лепана църква па честна конка.
Двата юнака коньите си вързаха:
кой за църква, кой за църквин подпор.
Шчо си върза, върза Груйо Варадинче,
шчо го върза за девойкин кифур;
търгна коня, кифур го откорна,
на девойка се прогледна белоно лице.
Шчо се наведе юнак, лице го целива,
па си вявна коня и си биде.
Шчо си легна на мекана постеля,
та си лежа до девет години,
си изкина до девет постели,
и изкина до девет перници,
и изкина до девет юргани;
низ коските трева му порасте.
На негова майка се е нажалило:
- Дейди синко, нешчо кье те прашам,
дейди синко, шчо грехои имаш?
- Дейди майко, моя стара майко!
Лель ме прашаш, право кье ти кажам:
кога си беф за причестна на Великден,
кога си беф на лепана църква,
шчо си вързаф коня за девойкин кифур;
коня беше луда, аджамия;
търгна коня, кифур ми откорна
и девойке лице се прогледа;
се наведоф, лицето е целиваф!
Отговори негова стара майка:
- Дейди синко, мили синко!
Како аджамии шчо се лъжат,
така и ти си се излъгал!
Ай на господ да се молиме,
да ми те господ прости!
Тогай юнак се разкости,
се разкости коска от коска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021