* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е мама, тръгнала
със сина към манастира.
Вървяла, що е вървяла,
минали гора зелена,
стъпили в поле широко,
манастира се й прогледнал,
прогледнал, още затрептял.
Кандилата угаснали,
поповете онемели,
ктиторите на вън излезли.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
туй нещо не е на добро,
казвай, синко, греховете,
който грях, синко, най-голям.
Стоян мама си дума:
- Мойте грехове са, мамо, много,
този ми грях, мамо, най-голям.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година,
че ние се, мамо, събрахме,
дор седемте юнака.
Вярна си клетва заклехме,
когото стигнем и срещнем,
жив няма да го оставим,
главата му ще отрежем,
с кръвта му ще се полеем.
Че ний си, мамо, срещнахме,
братя и кака двамата
и мъничък Иванча носеха,
у нас на гости идваха,
че ний се, мамо, чудихме
на кого главата да отрежем,
ако си брата заколим,
кака вдовица ще стане,
ако си кака заколим,
брата вдовец ще остане,
че ние си, мамо, решихме
на Иванча главата да отрежем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021