|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Море, запеяло синьо пиле,
море, кой го чуло, все лежало,
все лежало, пак ставало...
Ка ми го дочул млади Стоян,
ка ми легнал - не станал,
ми лежал до три години,
ми скинал до три постели,
три постели, три перници.
Да му вели нейната стара майка:
- Кажи, Стоян, кажи, сино,
кажи, Стоян, шчо грех имаш?
- Ой те майко, стара майко,
дал' ме питаш, да ти кажам -
кога бехме аджамии,
нали бехме харамии...
Та бехме на едно село,
я разсипахме една църква.
Тръгнахме да бягаме,
ги срещнахме до две млади,
си носеха мъжко дете,
ги хватихме, ги свързахме,
запалихме силен огън,
му заклахме мъжко дете,
го кладехме да го печат,
да го печат и да пеят...
Ка го арно изпечея,
и кладохме да ядат, хем да се смеят!...
- Лежи, Стоян, лежи, сине,
колко си досега лежал,
още толко пак да лежиш,
и да скинеш три постели,
три постели, три перници!...
Саракиново, Воденско - Гърция (Драганов 1894, № 41); Името на
селището се възстановява по бележката, че песента е записана от Христо Саракиновски.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|