|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стояне, мори Стояне!
Залежа се млади Стоян,
та е лежал девет години,
девет постилки изкикнал
и девет бели възглавници.
Покара лято десето,
майка на Стоян думаше:
- Да викам, сине, попове,
попове, изповедници,
да се, сине, изповядаш,
да не си много греховен.
Стоян на майка думаше:
- Не викай, мале, попове,
аз ще си кажа греховете,
греховете, мале, та много.
Кога бяхме луди, млади,
луди млади харамлии,
харамлии, зли гидии,
врани си коне яздехме,
на сини седла седяхме,
сребърни юзди държахме
и си по гори ходихме,
среспайме сватба голяма.
Провикнал се е войвода:
- Юнаци, море, юнаци,
сватбари да си избием,
до два млади да оставим.
Никой се юнак не наема,
аз се, мале, юнак наех,
та си сватбари избихме,
до две млади оставихме,
за да ги бука вързаме,
за два ми бука близнака -
със очи да се гледат,
със ръце да не се пипат.
Па вървяхме, що вървяхме,
насреща са ни ергенци,
ергени с малки агненца.
Провикнала се е войводата;
- Кой се юнак наеме
ергенци да си запали?
Никой се юнак не наема,
аз се, мале, юнак наемах,
та си запалих ергенци.
Кога агненца блеели,
чак се до Бога чуеше.
Даде Господ ситна роса,
та си ергенци изгаси.
Па вървяхме, що вървъхме,
срещнахме нови гробища.
Провикна се войводата:
- Юнаци, море, юнаци,
кой се като юнак наеме,
гробища да си раздели?
Аз се, мале, юнак наех,
та си разделих гробища.
На сите се по гроб падна,
на мене се два паднаха,
два гроба, до два пресняка.
Кога разкопах първия,
у него млада невяста,
днес венчани и закопани,
бяла й мрежа на лице,
зелен й веньок на глава.
Кога разкопах втория,
у него млада девойка,
армасана, невенчана,
с бяла кърпа покрита,
ситна я роса избила.
Надникнах да я целуна,
уста ми се на кръст пукна,
върла ме глава заболя,
силна ме треска разтресе.
Майка на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
първия, защо си разкопал,
това то е мила снаха,
втория, защо си разкопал,
това ти е мила сестра.
Сине, Стояне, Стояне,
девет си години лежало
и още девет ще лежищ,
па тогава, сине, да умреш!
Сапарево, Дупнишко; хороводна (СбНУ 61/2001, № 158 - "Грешен
хайдутин погубил сватба и младоженци, запалил кошара с агънца и разкопал гробове").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|