* * *

Хайдушки грях

Стоян лежи девет години,
ни умира, ни станува,
през кости му трева изникнала.
А майка му говореше:
- Кажувай си, сино, греховете,
греховете сино, ошрите.
- Грехове са, мале, та много са,
ошрите са, мале, ич ги нема.
Кога бяхме, мале, луди-млади,
луди-млади, аджамии
та станахме, мале, та ойдохме,
та ойдохме в Стара планина.
Там найдохме три кошари,
три кошари все млади ладиче -
една кошара все руе агненца,
друга беше все сиви теленца,
третата беше все млади жребенца.
Вси дружина, мале, отминаха,
аз, проклето, не отминах,
запалих си, майко, три кошаре.
Кога беше, мале, на ручока,
надойдоха руи овци
и блеяха, и не толко,
кога беше на пладнина,
надойдоха сиви крави
и реваха, и не толко,
кога беше икиндия
надойдоха врани коньи,
като викат - небе цепят,
като копат - земя тресат,
от уста им син пламък излиза.
Та станахме, та ойдохме
през поле широко,
там найдохме китени сватове.
Си дружина отминаха,
аз, проклето, не отминах,
та си хванах младата невеста,
та я вързах под пъто,
младоженеца над пъто.
Майка му го е проклела;
- Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
ощ' триж-девет да лежиш!
Щото беше младата невеста -
това беше твоя милна сестра.
Щото беше млада младожена -
това беше твоят милен зетьо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021