* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
от тежка болест безцерна,
лежал е Стоян болеял,
цели ми девет години.
Майка Стояну питаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
не съм, те майка питала
дали си, синко, греховен.
Стоян на майка думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, майко, да кажа:
- Знаеш ли, майко, помниш ле,
когато беше сушата,
след сушата, майко, кишата.
Ние се, майко, събрахме,
седемдесет млади юнаци,
а че се верно заклехме,
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем.
Вървехме що сме вървели,
срещнахме, майко, сестра ми,
сестра ми, майко, и зета,
мъжка си рожба носеа.
Много се, майко, чудехме,
кого ли да заколиме.
Ако заколим зетя ми,
сестра вдовица остава,
ако заколим сестра ми,
дете сираче остава.
Най-после, майко, решихме,
детето да си заколим.
Аз го взех, майко ле,
и му главата отрезах.
И пак си, майко, тръгнахме,
спряхме сватба голяма.
А че си, майко, хванахме,
булката, майко, и зетя,
за два ги бора вързахме,
два бора, близнака.
С очи да се поглеждат,
со ръце да се не стигат.
И пак си, майко, тръгнахме.
Вървехме що сме вървели,
и пак се назад варнахме.
Хората къщо напуснали,
живи са в гроби влезнали.
Минахме, майко, край бори,
до бори лоза никнало,
зрело си грозде имаше.
Ази си, майко, посегнах,
грозде да си откъсна.
Лоза се горе издигна.
Ази се, майко, разсърдих,
че си лозата отрезах.
От лози кърви потече,
мене ме треска затресе.
Майка Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет кье лежиш,
за твоите, синко, грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021