* * *

Хайдушки грях

Стоян се болен разболя
от тежка болест безцярна.
Че лежа Стоян, че боля,
цели ми девет години;
девет постелки изгнои
и девет басма възглавки.
Мама на Стоян думаше:
- Синьо Стояне, Стояне,
ти като лежиш, синко, умираш,
дали си, синко, грехотен,
или си, синко, прахотен?
- Мар мамо, мар мила мамо,
нито съм ази прахотен,
нито съм много грехотен.
Га се с дружина събрахме,
три годин, мамо, ходихме,
във тая гора зелена
със мойта вярна дружина,
никакъв кяр нямахме.
Най-подир, мамо, решихме,
ний се вярно заклехме -
когото срещнем, жа колим!
По пътя, майко, тръгнахме,
срещнахме бати и буля,
мъжка си рожба носеха.
Много ми, мамо, дожаля,
за братовото детенце,
ала се клетва заклехме,
думата на две не става.
Кога им глави рязахме,
детето, мамо, пищеше,
синьото небе дереше.
Мама на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
и още толкоз да лежиш,
месата да ти окапят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021