* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
болен лежи девет години.
Мама Стояне думаше:
- Станоле, девет години
откак лежиш, синко, болееш -
кажи си, синко, болестта,
мама лекове да търси,
да търси, да те лекува.
Стоян мама си думаше:
- Мамо ма, мила мамо ма,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
след нея, мамо, кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, зла година.
Че ни овцете измряха,
че ни кучета побесняха.
И ний се, мамо, събрахме
до седемдесет овчаря,
до седемдесет и седем с кехаята.
Чудим се, мамо, маем се
на каква кяра да идем,
кяра, мамо, и на печалба,
на какъв лесен занаят.
Решихме, мамо, решихме,
върли хайдути да станем.
Отидохме, мамо, на църква,
клетва да се закълнем -
кога си там отидохме,
кандилата, мамо, изгаснаха,
врати се, мамо, затвориха,
попове, мамо, онемяха.
Тогаз си, мамо, решихме
който най-напред срещнем,
главата да му отрежем,
сабите да си накървим.
Като на път тръгнахме
срещнахме свако и кака
с малко дете на ръце,
на гости, мамо, да идват.
Чудим се, маем се кого да заколим -
ако си свако заколим,
дете без баща - сирак ще остане
и кака млада вдовица,
ако си кака заколим,
дете без майка ще бъде,
което е най-лошо на света.
И тогаз си, мамо, решихме
детето да си заколим -
решихме и го сторихме:
сабите си накървихме
и си на път, мамо, тръгнахме.
На път си, мамо, срещнахме
голяма сватба болярска.
Чудим се, мамо, маем се,
какво да сторим, направим.
Че си булката хванахме,
булката и младоженека
и ги, мамо, вързахме
на два ми бука близнака -
с очи да се гледат,
с ръце да се не стигат.
Ходихме, мамо, хайдутувахме
цели ми девет години.
Кога се назад връщахме,
през същото място минахме.
Там бяха израсли две лози,
те са черно грозде дали.
Посегнах грозде да откъсна,
чепка се нагоре вдигна.
Че се, мамо, ядосах,
сабя си тънка извадих
и си чепката отрязах.
От чепката, мамо, черни
ме кърви обляха.
Оттогаз, мамо, люта
ме глава заболя,
люта ме треска тресе.
Тогаз се, мамо, разболях,
разболях, не оздравях.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
на игла да подпираш
и тя да ти е въздежка,
през пръстен да се провираш
и той да ти е възширок,
тогаз ще си греховете изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021