* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Девет години станаха,
откак ми, синко, болеш,
не те е мама питала
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Мома ле, стара майчеце,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
а след сушата - кишата,
тогаз ни, мамо, раздаде
кой овчар, мамо, кой говедар,
пък аз си, мамо, отидох
при хайдутите хайдутин.
Че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака.
Мен ме за главатар избраха,
люта си клетва дадохме:
Когото първи срещнеме,
главата да му отрежем,
сабите да си накървавим,
клетвата да си узаконим.
Че ний си, мамо, тръгнахме,
в гора зелена стигнахме,
сред гора сватба срещнахме,
сватбари вино раздават,
за всички вино имаше,
за мене вино не стигна,
че ми се присмя дружина:
- Стояне, баш войводо,
за всички вино имаше,
за тебе вино не стигна,
дай да ти видим дарбата.
Че аз се, мамо, разсърдих,
че при булката отидох,
булката, младоженека,
че двамата ги разделих
по две дървета в гората,
да гледат, мамо, да не виждат,
да думат, мамо, да не чуват.
От там си, мамо, тръгнахме,
ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
когат се назад връщахме,
през тази гора минахме,
там гдето беше булката,
булката и младоженека
дор две ми лози израсли,
черно ми грозде родили.
Посегнах да си откъсна,
лоза се дърпа - не дава,
че аз се малко разсърдих,
че си сабятя извадих,
та си лозята съсякох,
черни са кърви проляха,
тогаз се с грозде наядох,
люта ме треска затресе,
дойдох си, мамо, та легнах,
та лежах девет години.
Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
булката беше сестра ти,
сестра ти - най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021