* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
станало е девет години
откакто лежиш, синко, как болиш.
Не съм те, синко, питала
каква ти беше болестта?
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, майко, знаеш ли,
сушата, майко, кишата,
подир кишата, гладната,
гладната, мамо, година.
Тогава ни, майко, разпиля,
кой овчар, мамо, кой говедар.
Аз си, майко, отидох
на хайдутите байрактар.
Като се, майко, събрахме
на хайдушкото сбирило,
вярна си клетва сторихме,
когото първи срещнеме
главата му ще отрежем.
През гора, мамо, тръгнахме.
Срещнахме сватба болярска.
Сватбари с вино черпеха,
булката с дарове даряваше,
за мен вино нямаше.
За мен дори не стигна,
че ми се присмя четата.
Аз се, мамо, разсърдих,
че си заповед издадох,
всички сватбари да избият,
само булката да оставят
булката и младоженеца.
В две ги дървета вързахме,
да гледат да се не виждат,
да викат да се не чуват.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
девет си години лежал
и още девет да лежиш.
Това е, синко Стояне,
твоята сестра Марийка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021