* * *

Хайдушки грях

Тръгнали ми са тръгнали
Райно и Радка двамата
с мъжка рожба на ръце
през Великата неделя
на гости да идат у майкини си.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наемат гора зелена.
Седнали да си починат,
седнали, недоседнали
Радка на Райно думаше:
- Що ми на тютюн мирише,
на тютюн още и барут?
Райно на Радка думаше:
- Погледни, Радке насреща,
цяла ми рота хайдути,
твоят брат Манолчо
с червен байрак във ръка.
Той напред хайдути вървеше
и при Радкини отиват,
и Манолчо Радка думаше:
- Сега ли, сестро, намери
на гости, сестро да идеш?
Сега какво да сторя, да правя,
кога сме, сестро тръгнали,
голяма клетва сторили
когото срещнем по пътя,
главата да му отрежем.
Я дай си мъжка рожбица,
вуйчо му да я помилва.
Той не си дете помилва,
а му главичка отряза.
Радка се къса и плаче
и брат си прокълна:
Девет години да лежи,
на десетата да умре.
И както го Радка прокълна
и тъй е станало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021