|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Майка на Иван думаше:
- Сино Иване, Иване,
се стана девет години,
както си болен залежал,
никому, сине, не каза
от каква болест ти лежиш?
Иван майце си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
знаеш ли, мале, помниш ли,
тази кътлъшка година
овците бяха измрели,
кучетата побесняха,
ние се, мале, събрахме,
дор деветима овчара,
ние се мале чудехме
какъв занаят да ватиме.
Най-сетне, мале, решихме
хайдутлук мале да ватим,
хайдутлук, ян-кеседжилък.
Вярна си дума дадохме,
когото напреж срещнеме
главата да му отрежеме,
с кръвта му клетва да вземеме.
Ние си мале срещнахме
моята сестра Еленка,
с нейното мъжко детенце.
На дете глава вземахме
и с кръвта му клетва дадохме!
Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция; на попрелка (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|