* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
от тежка болест незнайна,
майка му стои над него,
китка босилек държеше,
летни му мухи пазеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
минало е девет години,
как лежиш, синко, като болен
не те е майка питала
от какво ти е болестта.
- Знаеш ли, майко, помниш ли
когато беше сушата,
подир сушата - кишата.
Ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака
вярни си думи думахме,
вярна си клетва дадохме,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем.
Тръгнахме, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
влязохме в гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме,
моята сестра Еленка
с мъжко си дете на ръце.
Чудих се, мамо, маях се
на кого глава да отрежа,
че й вземах детето
и му главата отрязах.
От тогава ме глава заболя.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
още девет години да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021