* * *

Хайдушки грях

Събрали са се, отбрали
все отбор млади юнаци,
женени и неженени
по-много са неженени.
Вярна са клетва сторили -
де кого стигнат и срещнат,
главата ще му отрежат,
кръвта му комка ще вземат.
Минали поле широко,
наели гора зелена,
че са стигнали, срещнали
Стояновата сестрица.
Стоян дружина думаше:
- Я по-сговорни бъдете -
ако заколим момъка,
булка вдовица ще остане;
ако заколим булчето,
момъка вдовец ще остане.
Че са заклали детето.
Че накарали баща му,
баща му дърва да сбира,
майка му огън да кладе,
да си опекат детето.
Та накарали майка му,
майка му песен да пее,
тейно му да й приглася.
Като пееше мама му,
брата си люто кълнеше:
- Братко льо, братко Стояне,
да даде Господ, братко льо,
девет години да лежиш,
девет постилки да изгноиш!
Като се назад върнали,
Стоян дружина думаше:
- Върла ме глава заболе,
люта ме треска затресе.
Я ме на ръце вземете,
нашта ме нива занесте,
че там ще дойдат майка ми,
майка ми или сестра ми,
те ще ме мене намерят,
у дома ще ме занесат.
Че е отишла сестра му
нивата да обиколи
и си Стояна видяла,
и си го у тях занесли.
Лежал е малко, ни много,
лежал е девет години.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да не си нещо направил,
да н'си пред Бога съгрешил?
Стоян мами си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Като с дружина ходехме,
вярна си клетва сторихме,
де кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем.
Че си стигнахме, срещнахме
моята мила сестрица
и си детето заклахме,
и тя ме люто прокълна...
Кат каза Стоян тез думи,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021