* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се, събрали
все отбор млади юнаци
на първи Велик четвъртък.
Вярна са клетва сторили,
сторили и направили,
де кого стигнат и срещнат,
главата ще му отрежат:
- С кръвта му ще се комкаме,
тяло за нафор ще вземем!
Минали гора зелена,
увлегли в поле широко,
среща им момък и булка,
момъка носел торбичка,
торбъта пита и плоска
и една печена кокошка.
Булката носи люлчица,
у люлчицата детенце.
Те са се много чудяли:
да си заколят момчето,
булката сама ще остане;
да си заколят булката,
момъка самси ще остане;
да им заколят детето,
че те са млади и зелени,
тям Господ ще им помогне
пак друго да си завъдят.
Че накарали тейно му,
тейно му дърва да сече
и с меден кавал да свири;
мама му огън да кладе
и нова песен да пее.
Че е викнала мама му:
- Иванчо, мило мамино,
тъй ли е мама мислила,
вуйчо ти да те заколи!
Взела да кълне брата си:
- Да даде Господ, Стояне,
да легнеш болен да лежиш,
да лежиш девет години,
да изгниеш девет постилки!
Че са разболял млад Стоян,
лежал е девет години,
изгноил девет постилки.
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
я ме на кола натвари,
че ме у черкви закарай
попове да ме изповядат!
Мама го на кола натвари,
че го у черква закара.
Като ю черква отишли,
черкви се затворили,
поповете онемели.
Мама го назад върнала.
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, стара майно ле,
хайде ти да ме изповядаш!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
що закла, синко, детето,
не видя ли, синко, сестра си,
не видя ли, не позна ли?
Стоян мама си думаше:
- Видях я, мамо, познах я,
познах я, ала край нема,
край нема, мамо, край-кабил,
вярна си клетва сторихме,
сторихме и направихме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021