Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежал е Стоян, болял е,
цели ми девет години,
девет възглавки изгнои.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години станаха
все лежиш, синко, все болиш.
Не съм те, синко, питала
от какво си, синко, заболял?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Когато бяхме делии,
делии делибашии,
ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
на ден на Великия четвъртък.
Вярна си клетва дадохме -
да ходим да хайдутуваме,
когото стигнем и срещнем
под калъч да го слагаме!
И си, мале ле, тръгнахме...
Като из пътя вървяхме,
най-напред, мамо, срещнахме
кака ми, мамо, и свако ми,
с тяхното малко детенце.
Чудихме се, мамо, маехме се,
кого под калъч да сложим.
Ако убием свако ми,
кака вдовица ще остане,
ако убием кака ми,
дете сираче ще остане...
Тогаз, мамо, решихме,
та си детето заклахме
и го на шиш опекохме,
и ги, мале, накарахме
двамата от него да ядат.
Свако ми дъвче и плюе,
кака ми дъвче и плаче.
От там, мале, тръгнахме,
голяма сватба срещнахме,
всички сватбари дариха,
за мен дар не остана,
всички сватбари черпиха,
за мене вино не стигна...
И си, мале, тръгнахме,
като из пътя вървяхме,
мойте ми, мале, другари
много ме злобно подиграха:
- Стояне ле, баш войводо,
за тебе вино не стигна,
за тебе дар не остана!
И аз се, мамо, ядосах,
и се назад повърнах,
че си булката, мамо, взехме,
булката, мамо, и зетя
и ги, мамо, отведохме
в пустата гора пустиня,
там дето птичка не хвръква,
там дето човек не минава.
И ги, мамо, вързахме
за два ми бука близнака,
с очи да се виждат,
с ръце да се не стигат.
И ги, мамо, оставихме.
Ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години,
като се, мамо, върнахме,
до буки лози израсли
и бяло грозде вързали.
Всички си грозде откъснаха,
аз като, мамо, посегнах -
лози се горе вдигнаха.
И аз се, мамо, ядосах,
и си лозите отсякох,
от тях са сълзи текнали,
и тогаз ме глава заболя...
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш,
грехове да си изплатиш!

 


Руен, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ); делибашии - луди глави.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021