* * *

Хайдушки грях

Тръгнали ми са тръгнали,
Стоян и Радка двамата
те ще да идат, да идат
у мамини си на гости.
Минали гора зелена,
наслали поле широко
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат
и малко хлебец да хапнат,
детето да си развият.
Ала надолу не гледат,
кога надолу погледнаха
отдолу иде потеря
право при тях идеше.
Радка си брата позна,
брат си по-малък от нея.
Иванчо на Радка думаше:
- Сестро ле, Радке, сестро ле,
я дай, сестро, детето,
детето на мен кръстено
вуйчо му да го помилва,
вуйчо да му се порадва.
Радка си дете подаде.
Иванчо си дете пое
и го нагоре подхвърли,
с остра го сабя посрещна
и си детето заколи.
Радка се люто разсърди,
че викна Радка заплака
люти го клетви кълнеше:
- Иване, братко Иване,
където си тръгнал да идеш
хаира си да не видиш.
Иван се и той разсърди,
че ги в гората заведоха
и ги за две ели завързаха.
С очи да се виждат,
с уста да си приказват,
с ръце да не се стигат.
Ходили, що са ходили,
много са години скитали.
Кога се назад върнали
Иван другари думаше:
- Да минем край елите
дето сестра завързахме.
Минали, що да видят.
Две са лози поникнали
високо са се вдигнали
и пак си клони оплели
и бяло си грозде родили.
Аз си откъснах от грозде,
а моите другари викнаха:
- Недей яде туй грозде,
туй грозде не е хубаво.
Аз ги не послушах
и си грозде похапнах.
Кога първо си зърно изядох
паднах на земята.
Другари се чудят с мене
какво да сторят да правят.
Аз на другари им казах:
- Че под гората, нива имаме
круша голяма на нивата
и под крушата да ме оставят.
Кога дойде майка ми
тя ще ме мене намери.
Цели три дни минали
никой при Иван не отива,
на четвъртия ден майка отива
и кога под круша отива
багажа да си остави
тя си Иван намира
и го в къщи занася.
Лежал ми е Иван, болял ми е
цели ми девет години,
ни умира, ни оздравява.
Мама Ивана думаше:
- Иване, синко Иване,
какво си толкова прегрешил
та толкова господ те мъчи.
Иван на мама издума:
- Мамо ле, стара майчице,
помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушаво
и подир сушата кишата
ние бяхме братя петима
и ти, мамо, тогава каза:
- Кой къде види да иде
хляба да си изкарва.
Аз хайдутин, мамо, отидох.
Нас ни беше клетвата
когото срещнем най-напред
него ще, мамо, заколим
с кръвта да се причестим,
месото нафор да вземем.
Ние, мамо, Радка срещнахме
и решихме:
- Ако Радка заколим
Стоян си вдовец остава,
Радка вдовица остава.
Решихме дете да заколим.
Радка се люто разсърди
големи клетви кълна ни.
Че ги в гората заведохме
и там до ели вързахме.
Кога се назад върнахме
две са лози поникнали
и са високо пораснали,
и са клони оплели,
бяло грозде родили.
Кога хапнах от него
болен легнах на земя.
Мама Ивана думаше:
- Иване, синко Иване,
девет години лежал си,
девет постели изгноил си.
Още девет да лежиш
и пак да не оздравееш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021