* * *

Хайдушки грях

Мама Радули думаше:
- Синко Радуле, Радули,
мама ти не е питала
като ме лъжеш девет години;
мама те не е питала
да ми не бъдеш греховен;
ако ми беше греховен,
да викна мама попове,
попове и калугери
грехове да ти изчетат.
Радул мама говори:
- Ти ми си, мамо, сама поп,
сама поп и калугер.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога се, мамо, писахме
до седемдесе дружини.
Та се събрахме, събрахме
до седемдесе дружина,
до седемдесе и седем,
па си надолу тръгнахме.
И ний се, мамо, заклехме,
що срещнем, да не заминем,
що срещнем, да не оставим.
Вървехме, мале, вървехме,
минахме гора зелена,
настъпихме поле широко,
насреща ни иде стар човек,
стар човек с бяла брада.
Всичките миром минаха
ази си миром не минах,
ами му глава отрязах.
Та па го, мамо, оставих.
Пак тръгнахме мамо, из гора зелена,
Среща ни иде мамо, младо юначе
с млада невеста,
с мъжко детенце на ръце.
Пак всичките миром минаха,
само ази си миром не минах,
ами я накарах, мамо,
дървен шиш да отсече.
Накарах, мамо, майка му,
майка му дърва да бере,
дърва да бере, огън да кладе.
Накарах, мамо, тейка му
дете на шиш да върти.
Детето от шиш продума:
"По скоро, тате, шиша развъртай,
бяло лице притляло,
притляло, та изгоряло,
черни ми очи притлели,
притлели, та изгорели,
та се пукнали, та са изтекли!"
Тя тогава рекла:
- Синко Радуле,
дето си, синко, стар човек,
стар човек срещнал,
той е, синко, баща ти,
дето си юначе срещнал,
той ти е мил братец,
гдето си невяста срещнал, -
тя ти е, синко, снаха ти,
гдето си носи детенце,
то ти е дете братово.
Тогива рекла синку Радуле:
- Девет години си полежал,
девет постели да изгноиш,
и девет шари възглави,
и четри черни четворни;
кости ти да се разнижат,
из кости трева да никне,
из трева змии да пъплят,
Бог душа да ти не взема!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021