* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян
от тежка болест безцерна.
Лежал ми девет години.
Мама Стоян думаше:
- Стана ми девет години
как лежиш, сине, как болиш,
да нямам нещо грехове?
Стоян на майка си думаше:
- Мамо ма, мила мамо ма,
моите са грехове много.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бяхме луди, та млади,
бързо си коне карахме,
хайдутлък, мамо, вършехме.
Един ден като вървяхме,
на пътя сватба срещнахме.
Кумът най-напред вървеше,
жълти бъклици носеше.
Като ни, мамо, видяха,
видяха и ни познаха,
а че сме страшни зверове.
Булката от кола слезна,
кумът вино даваше,
булката дарове даряваше.
Дорде до мене да дойдат,
виното им се свърши
и дарбата им се свърши.
И ние ги отминахме.
Дружина ми се изсмяха:
- Стояне, баш байрактарино,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим даровете!
И аз ме, мамо, догневя,
сабя от кама извадих,
силно си конче препусна
и си сватбата достигна.
Наляво и надясно
всички сватбари съсякох.
Само ми, мамо, остана
булката и младоженеца.
И аз ги снех от колата
и ги заведох, заведох,
в едно пусто пущине,
пущине, пусто дълбине,
където птиченце не пее,
където агънце не блее,
където човек там не ходи.
И ги двамата вързах
на два ми бука високи.
С очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
И там ги живи оставих.
Ходехме, хайдутлувахме
цели ми девет години.
На десетата година
пак оттам минахме.
И аз се отбих, отидох,
отидох, мамо, погледнах.
Където булката вързах -
бяла лозина израсла,
където момъка вързах -
черна лозина израсла.
Раснали и пораснали,
и си върховете оплели.
Аз си сабя извадих,
и ги от дъното изрязах.
Като ги, мамо, отрязах,
черни са кърви текнали.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Станало девет години
как лежиш, как болиш,
още девет да лежиш!
Майчини клетви горещи,
както е рекла, станало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021