* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, мама, как болееш.
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато бяхме малки
на пътя с кака играехме
и ме турците вземаха.
Там си, мамо, пораснах
и тръгнах, мамо, с турците
страшен хайдутин да стана.
Че ходих девет години,
на десетата година
сторихме вяра и клетва -
кой кого стигне и срещне
главата ще му отреже.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когат се жени сестра ми
за зетя, за Мандулина
и аз ги на пътя посрещнах,
и им главите отрязах,
и ги в земята зарових.
Че ходих девет години,
реших оттам да мина.
Дет' беше мойта сестра -
голяма асма порасла,
бело е грозде родило.
Дет' беше зетят Мандулина -
голяма мандулина израсла
и си клони те увили.
Аз се пресегнах, майно ле,
бело си грозде откъснах,
та си грозде налапах.
Лоша ме глава заболя
и лоша треска затресе.
От туй съм, мамо, аз болен.
Майка Стояну думаше:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021