* * *

Хайдушки грях

Болен Стоян у постеля лежи,
лежа Стоян болен девет годин
и при Стоян нигде никой нема,
само има една стара майкя.
Па си майкя на Стоян говори:
- Леле сине, болестни Стояне,
еве стана девет годин време,
како лежиш у пусти постели,
ни умираш, сине, ни здравееш.
Тебе майкя не те е питала
какви грехи, сине, тизе имаш,
та ми лежиш девет годин време.
А Стоян си на майкю говори:
- Леле мале, моя стара мале,
ка ме питаш, право че ти кажем.
Кига беме шеесе юнака
и си беме у гора зелена,
насреща ни момче и невеста
и си вода това мужко дете.
Изговара хайдучки войвода:
- Ой ви вази, шеесе юнака,
кой че може юнак наванати
да си сретне момче и невеста,
зор да даде дете да заколю,
да ги зори, та да га изпечу,
зор да даде, та да га изеду.
Сви юнаци ником поникнуше,
никой нече юнак да се наеме -
кой си гледа у църна земица,
кой си гледа травица зелена,
а я, мале, виком се извико:
- Я чу сретнем момче и невесту!
Я си сретна момче и невесту,
зор им дадо, та дете заклаше,
зазори ги, та го изпекоше,
зор видоше, дор га изядоше.
Изговара Стоянова майкя:
- Леле сине, болестни Стояне,
тия грехи, сине, де ги имаш,
еве лежиш, сине, девет годин,
още девет майкя те проклиня,
та да станат осемнайсе годин
и тогай душа да ти изпадне!
Лежа Стоян още девет годин,
та стануше осемнайсе годин,
кроз кости му трева проникнуе,
кроз очи му мухи пролетуя,
а Стоян се с душа не отделя.
Па га майкя повторно питуе:
- Леле сине, болестни Стояне,
кроз кости ти трева проникнуе,
кроз очи ти мухи пролетуя,
ти се с душа, сине, не разделяш,
кажи, сине, какви грехи имаш!
А Стоян си на майкю говори:
- Леле мале, моя стара мале,
че ти кажем, още греи имам.
Кига беме шеесе дружина
и си беме у гора зелена,
това беше у свету неделю,
у неделю преди изгрев слънце,
у неделю на дън на Великден,
изговара хайдучки войвода:
- Фала вази, шеесе юнака,
кой се може юнак наванати
да си слезе в града Варадина,
да си ойде на пресвети църкви,
да си запре ситну сиротиню,
да не даде причест на Великден?
Сви юнаци ником поникнуше,
никой нече юнак да се наеме.
Навати се, моя мила мале,
навати се, я чу да отидем.
Па се качим коню на гърбину,
па си взема саблю наострену,
па си слезох в града Варадина,
па си ойдо на пресвете църкве.
Малки деца на маздрак съм дизал,
старце, бабе под коня съм газил,
та си запрех ситну сиротиню
да не взема причест на Великден!
И тогай се от душа разделил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021