* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
стана ми девет години,
се лежиш, синко, се болиш,
листето пада, не умираш,
тревата никне, не оздравяш,
не съм те, синко, питала
каква ти й, синко, болката.
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
кат ни йоцете измряха
и ни кучета избесняха?
И ний се, мамо, събрахме
седемдесет и седем юнака,
у горицата отидохме
хайдутлук, мамо, да правим.
И там се, мамо, сдумахме
когото срещнем най-напред,
него да си заколиме,
с кръвта му да се комкаме.
Пък ний, мър мамо, срещнахме
нашата кака Марийка,
с бача на гости ти идат,
на гости и на повратки
с техния малък Иванча.
И ний си, мамо, рекохме -
ако си кака заколим,
бачо ни вдовец ще остане,
малък Иванчо сираче;
ако си бача заколим,
кака вдовица ще остане
със една мъжка рожбичка.
И ний се, мамо, сдумахме
Иванча ний да заколим,
че тий са още младички,
другичко ще си добият.
Ний си Иванча заклахме,
голям си огън накладохме,
Иванча на шиш набихме
и го на огъня печахме.
Иванчо сред огъня седнал,
срещу са мене обърна
и си на мене думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
да легнеш и да не станеш,
с иглата да се подпираш,
със сълба в гърне да улизаш,
в гърненце турски да седнеш!
Докат си Стоян издума,
На Бога душа предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021