* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я ела мама да те премени,
премени, мама, нагласи
във бащина ти премена,
че се е чуло, прочуло -
зла болест, зла черна чума,
та мори, синко, та трие
все млади, все като тебе,
все на алени фесовце.
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, стара старийо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
ходихме, къде ходихме,
настахме село Борован,
във гробищата влезнахме,
делихме, мамо, гробове.
Кому гроб, мамо, кому два,
а мене, мамо, тамън три.
Кога разринах първи гроб -
във него, мамо, млад момък,
ален подкапник накривил,
ситен го потец побило
по бело лице румено...
Мен ме дявола повдигна,
пресегнах да го целуна -
оно ми, мамо, мирише
на земя и на паяжина.
Кога разринах втори гроб -
във него, мамо, невеста,
бел е венец накривила,
ситен я потец побило
по бело лице румено.
Сърце ми мирно не седе,
пресегнах, та я целунах -
оно ми, мамо, мирише
на земя и на паяжина.
Кога разринах трети гроб -
във него, мамо, девойка,
със бела мрежа прекрита,
ситен я потец побило
по бело лице румено.
Сърце ми мирно не седе,
пресегнах, та я целунах -
она ми, мамо, мирише
на земя и на паяжина.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин хайдук ходи,
девет годин болен да лежиш,
девет постелки да изгноиш,
по стълба в гърне да слезнеш,
във него турски да седнеш,
и там да ти е широко!
Момъкът беше твоя брат,
а невестата - снаха ти,
а момата беше сестра ти!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021